Какъв е залогът в Източното Средиземноморие?

По-рано тази година Израел започна да изнася природен газ. Това беше значително развитие за държава, която само преди няколко години беше почти изцяло зависима от вноса на енергия, пише турската медия TRTWorld.

Това, което доведе до енергийната трансформация на Израел, беше откриването на две гигантски газови офшорни полета в Източното Средиземноморие.

Откриването на газовото находище „Тамар“ край израелското крайбрежие през 2009 г. и намереното месеци по-късно находище „Левиатан“ променят перспективите за въглеводородите в региона само за една нощ. 

Тези огромни резерви подхранват мечтата на Тел Авив да се превърне в основен играч, който обмисля доставки към Европа някой ден чрез износ на втечнен природен газ (LNG).

Оттогава половин дузина държави, които могат да се похвалят, че имат териториални води в рамките на Източното Средиземноморие, започнаха да търсят собствени резерви. Няколко успяват.

Например Египет открива масивното газово находище „Зохр“ на 4000 метра под морското равнище през 2015 г. То съдържа 800 милиарда кубически метра газ.

Това е най-голямото открито до момента газово находище в Източното Средиземноморие. Добивът от „Зохр“ надминава повече от половината от общия добив на газ в Пакистан.

Гръцката администрация в Кипър също откри газ в дълбоководното поле „Калипсо“ през 2018 г.

Според геоложката служба на САЩ само басейнът на Левант, който включва водите на Египет, Израел, Ливан, Палестина и разделения политически остров Кипър, съдържа 3,41 трлн. куб. м газ.

Енергийната консултантска фирма Wood Mackenzie изчислява, че общите запаси на газ в Източното Средиземноморие са около 125 трилиона кубически фута.

Водена от тези открития, Турция реши през 2017 г. да ускори процеса на собственото си търсене на газ в региона.

Анкара закупи специален кораб, оборудван за подобна задача, както и три сондажни кораба – „Фатих“, „Явуз“ и „Кануни“, за да започне търсенето в Източното Средиземно море и Черно море.

Турция задоволява почти всичките си потребности от газ чрез внос, ход, който струва на страната милиарди долари, което създава голямо напрежение върху нейните валутни резерви.

Усилията на страната относно проучвателната дейност дадоха резултат, след като миналия месец тя обяви, че е открила голямо находище на газ в Черно море.

Но проучването на Турция в Източното Средиземноморие е изправено пред препятствия от страна на Гърция и кипърските гърци.

Според TRTWorld  Турция е изключена от морските споразумения, включително онези, които Гърция, Израел и гръцката част на Кипър са използвали за демаркиране на офшорни газови блокове помежду си.

Основен проблем е проучвателната работа, която се извършва във водите, заявени от гръцкия Кипър. От 70-те години малкият остров е разделен на две части - едната е контролирана от Гърция, докато другата е обитавана от кипърски турци.

Анкара смята, че Севернокипърската турска република (СКТР) трябва да има дял в офшорните ресурси в региона.

Кипърската гръцка администрация предоставя концесии за проучване на газовите находища на мултинационални компании в офшорните региони на запад и югоизток от острова, без да се консултира със СКТР.

В същото време Гърция се опитва да наложи правата си върху изключителната икономическа зона около многобройните си малки острови в Егейско море.

Това оставя Турция с малък офшорен участък на разположение и с почти никаква морска територия в Източното Средиземноморие - нещо неприемливо за Анкара.

В същото време Турция разполага с най-дългата брегова линия по протежение на Източното Средиземноморие. Териториалните претенции на Анкара в региона се свиват до 41 000 квадратни километра от това, което според Анкара трябва да бъде 189 000 квадратни километра.

Участието на европейските петролни компании допълнително усложнява ситуацията. Италианският ENI е оператор на полето „Зохр“, докато френската Total има дялове в полетата край гръцкия Кипър.

В рамките на днешния ден Франция подкрепи призивите на гръцки Кипър към Европейския съюз (ЕС) за обмисляне на санкции срещу Турция, ако правителството в Анкара не прекрати търсенето на енергийни ресурси във водите на Източното Средиземноморие, където Турция и Кипър претендират за изключителни икономически права.